Възпитанието на едно дете е сложна и отговорна задача. Ние родителите трябва да открием баланса, който ни е необходим, за да отгледаме пълноценни и щастливи личности. Не винаги ни се удава с лекота да реагираме мъдро на детските провокации, защото никой от нас не е бил подготвен, когато е станал родител.
Ще се опитаме да ви дадем някои полезни съвети, които биха могли да ви помогнат да възпитате своето дете по възможно най-добрия начин.
1. Не унижавайте детето; Избягвайте заключения от сорта: „Не можа ли да измислиш нещо до-добро? Ти въобще имаш ли глава на раменете си?“
2. Не заплашвайте дететo; Ако още веднъж направиш това, ще …;“Да не си посмял, защото …“; Всеки път когато говорите така, вие насаждате страх и омраза у детето си. Заплахите няма да подобрят поведението му.
3. Не изтръгвайте обещания; Често се случва детето да е направило някаква беля. Обикновено майката казва: „Нищо, само че ми обещай повече да не се повтаря“. И детето разбира се обещава. Но след ½ час пак прави белята. И майката казва сърдито: „Нали ми обеща?“ Обещанието нищо не значи за малкото дете. Обещанието, заплахата, това са абстрактни понятия, които ще се ползват в бъдеще. Ако детето е по-чувствително, подобна ситуация ще развие чувство на вина, ако не е чувствително – ще го научи на цинизъм (думите са едно, действията са друго)
4. Свръх опеката е вредна; Тя прави детето по-малко в собствените му очи. Прекалената опека го кара да мисли че то нищо не може да прави само. Много родители подценяват способността на децата си да направят нещо самостоятелно. Никога не правете за детето нещо, което то може да направи само.
5. Не искайте моментални действия; Представете си, мъжа ви казва: „Скъпа, зарязвай сапунката по телевизията и веднага ми направи салатка!“ Ще ви хареса ли? По същия начин няма да се хареса на вашето дете, увлечено в играта. Най-добре е да го предупредите, например: „След 10 минути ще вечеряме“, така то ще знае че има малко време да си „приключи“ нещата. Безусловното подчинение е характерно за марионетките, то не допринася за формиране на независима личност.
6. Свръх толерирането е вредно; Детето веднага чувства когато родителите му са „мека Мария“ и не могат да кажат „не“. Това им дава увереност че абсолютно всичко им е позволено. Да, всичко им е позволено, но само в семейството, а в обществото – детето го чака горчиво разочарование. Ако угаждате непрекъснато на детето си, то по-трудно ще се приспособи в живота.
7. Бъдете последователни; Няма как да изисквате еднакво поведение от детето в следния случай: да кажем в събота сте в добро настроение и му позволявате всичко, а в понеделник – отново го стягате, било то да се приготви бързо да градина или нещо друго. Не може за едно и също нещо веднъж да свети зелен светофар, а друг път червен. Така обърквате детето. За децата трябва последователност, за да знаят какво са длъжни да правят.
8. Не изисквайте нещо, което не съответства на възрастта на детето. Не може да очаквате 2 годишно дете да слуша като 5 годишно. Вие изисквате зрелост в поведението му, на която още не е способно.
9. Не говорете излишно много; Детето просто ще спре да ви слуша още по средата на дългите ви обяснения. Всеки ден порицаваме децата си с невероятно количество думи. Ако някой ги запише и после ги пусне на вас – ще бъдете сломени. Под влияние на огромни словесни потоци, детето просто „изключва“. Това за него е единствения начин за защита, който бързо го усвоява.
10. Не лишавайте детето от детство; Представете си че сте строг учител и сте възпитали образцово дете: тихо, съвестно, уважава възрастните и винаги прави това, което се изисква от него, никога не лъже. Май говорим за „млад“; възрастен.
Психолозите казват че образцовото дете не е щастливо. То има сериозни емоционални проблеми, скрити зад маската която слага пред света. Възпитавайте детето, но не забравяйте че то е дете. Разяснението допринася за по точното осмисляне на нормите и образците на поведение от децата. Упражняването е метод за организирано, целенасочено и съзнателно повторение на определени положителни действия. Успешно се прилага при изработването на културни и здравно-хигиенни навици.
Наказанието цели да коригира негативно поведение и навици у децата. Това е метод със силен отрицателен емоционален заряд и трябва да се прилага рядко като се спазват следните условия:
- То трябва да е съобразено с възрастта, индивидуалните особености и пола на детето;
- Да е заслужено и справедливо, след точен анализ на ситуацията , дешифриране на мотивите, на отзвука у детето и тогава да се прецени необходимо ли е и в каква форма да се приложи . Да се обясни причината на детето;
- Да се налага спокойно, с уважение към детската личност. Трябва да се даде възможност на детето да излезе с достойнство от създалата се ситуация;
- Физически наказания не бива да се прилагат , защото разрушават емоционалните връзки и водят до социално – нравствени деформации на съзнанието и поведението;
- Да не се допуска нервнопсихическо затормозяване, депресия и фобии у децата, които се предизвикват чрез физически и психически насилия;
- Наказанието да се употребява като лекарство рядко и дозирано;
- Подходящи форми за наказания са: лишаване от телевизия, компютър, гостуване и разходка с приятел и други от този вид, но не и лишаване от обич;
- Във възпитателната стратегия на семейството могат да намерят място беседата, убеждаването, внушението и др.
Родители запомнете, че щом веднъж самочувствието на едно дете започне да расте, ще забележите, че и постиженията му порастват, но още по-важно е, че животът му доставя все по-голяма радост.
ФОНДАЦИЯ „РЪКА ЗА ПОМОЩ”
Задължително четиво за всички настоящи и бъдещи родители!
- Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
- Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
- Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
- Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам, по какъвто начин мога.
- Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
- Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи „победи“.
- Не се разстройвайте много, когато ви кажа „мразя ви“. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
- Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като „важна клечка“.
- Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
- Не обръщайте голямо внимание на „лошите ми навици“. Това само ще ме насърчи да продължавам.
- Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
- Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някакви причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване – още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
- Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
- Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
- Не ме гълчете постоянно. Ако го правите, ще се наложи да се правя на глух.
- Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
- Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
- Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, търпете ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит. - Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
- Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял да ви питам и търся информация от някъде другаде.
- Не казвайте, че въпросите ми са „глупави“ или „безсмислени“. Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
- Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
- Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
- Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
- Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не забравяте.
- Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си, и аз ще бъда също ваш приятел.
- Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.
И още нещо – аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!
източник: izvorite.com
10 съвета за родители – как да подпомогнем детското учене
1. Мозъкът на децата расте до шестата година. През това време там се създават ценни връзки, чието формиране спира след 6-годишна възраст. Тези връзки се създават чрез стимулиране на детския мозък, а стимулите идват от отделните сетива.
Сетивните стимули, които давате на детето си, стимулират развитието на мозъка му.
2. Малките деца много обичат да учат. От това зависи оцеляването им.
Давайте на детето си възможност да вижда много нови неща и му обяснявайте какво вижда.
3. Няма по-сложно нещо от ученето на език, но децата с лекота усвояват майчиния си език, защото детският мозък е програмиран да учи езици до навършване на 6 години.
Дайте на детето си възможност да учи поне един чужд език и това съществено ще увеличи мозъчния му капацитет. Процесът на учене трябва да е систематичен и забавен.
4. Децата могат да поемат много повече информация от нас! Купувайте книжки за птици, насекоми, цветя и др.
Когато излизате на разходка с детето, носете и книжките, за да проверите какво птиче, цвете, насекомо и т.н. виждате. Много е забавно!
5. Хвалете детето си, това е важно за вашите взаимоотношения и в краткосрочен, и в дългосрочен план. Похвалите изграждат самочувствието на детето и му помагат да разбере какво искате да направи. Хвалете детето дори за дребните неща, които прави добре.
6. Децата се мотивират от успеха. Правете така, че детето ви да вижда успехите си, колкото и да са малки.
Вашето одобрение ще го мотивира да постига още повече.
7. Вие сте центъра на вселената на вашето дете. То трябва да ви вярва, за да се чувства сигурно.
Винаги му казвайте истината и винаги спазвайте обещанията, които давате.
8. Нищо не е по-важно от емоционалната стабилност на детето.
Грижете се за себе си, бъдете спокойни и щастливи. Това ще помогне на детето ви да расте радостно и стабилно.
9. Първите години от живота на детето са безкрайно ценни.
Бъдете заедно в забавленията, обичта и ученето. Животът е танц – танцувайте заедно.
10. Не ограничавайте детето със собствените си знания, то расте в друго време.
Rabindranath Tagore
От Хелен Дорон